Новини
Начало / Новини / Как се прави биотор

Как се прави биотор

04.02.2015, в. Труд

(телефонно интервю с Ивайло Атанасов от Екокомпост за в. Труд)

Повечето хора свързват компостирането с големи купчини миризлива пръст, която бавно се разлага в градината, за да се превърне в тор. Други изобщо не са чували термина. 

Компостирането е процес на разграждане на биоотпадъци под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми. С други думи, става дума за торище. Но ако се компостира правилно не се отделя никаква миризма, твърдят специалистите.

Според изследвания „зелените" отпадъци, каквито са плодовете, зеленчуците, хлябът, спагетите, тревата, клонките, хартията и дори утайката от кафе и чаените торбички, генерират половината от боклука на сметищата.

Изхвърлянето им там е огромно разхищение на ресурс, защото от 100 кг отпадъци стават 30 литра компост. А той по същество е стока дори в България - цената за 50 литра компост е около 8 лева.

Компостът е ценен от градинарите, защото растенията, наторени с него, придобиват имунитет и стават резистентни на зарази. Освен това, ако се отглеждат върху почва, наторена с органична тор, консумират по-малко вода.

В зависимост от това дали процесът на компостиране се извършва правилно или просто отпадъците се струпват някъде и се чака тяхното разграждане времето, необходимо за превръщането им в ценна тор, варира от 4-5 месеца до 2 години.

По света и у нас

В Европа хората, ползващи компостери, които преработват биоразградимите отпадъци в хумус, плащат в пъти по-ниска такса смет и ползват данъчни преференции.

В Канада мерките за борба със замърсяването са стигнали до там, че от началото на годината във Ванкувър вече е незаконно да се изхвърлят хранителни отпадъци на боклука.

През последните години и у нас се наблюдава увеличение на компостираните битови отпадъци, но все още трайно изоставаме спрямо средния европеец.

В България няколко общини са поставили специални контейнери за биоразградими отпадъци.

Освен това миналата седмица край София бе открит нов завод, в който ще се преработват биоразградими отпадъци. Предвижда се заводът да произвежда 13 хил. тона компост годишно. А хората, които сами занесат биологични отпадъци ще получават безплатен компост.

Може и у дома

Ако живеете в къща с двор можете и сами да си направите компост. Достатъчно е да изкопаете дупка в земята за целта или пък да заградите част от двора, където да струпвате материала за производство на органичен тор.

Може да се използват и специално пригодени за целта устройства. На пазара се предлагат разнообразни по обем компостери в зависимост от това, колко боклук генерира домакинството.

Има устройства, които работят с ток, за да преработят биологично разградимите материали по-бързо. Цените на най-евтините варианти са между 50 лева и 150 лева. Доста по-скъпи са електрическите устройства - около 600 лева.

„Компостера не е нещо ново. От дълги години нашите баби и дядовци са го правили, но тогава се е казвало торище. Уредът просто подпомага процеса на гниене да протича доста по-бързо, освен това естетически изглежда по-добре от изкоп в земята, в който да се хвърлят отпадъци", коментира Ивайло Атанасов от фирма, специализирана за производство на компостери.

Предимства

Предимство на компостера пред дупката в земята е, че той лесно задържа топлината, която се отделя при гниене, при дъжд пази съдържанието да не се намокри, а в горещините - да не изсъхне. Това ускорява процесите при производството на тор.

Важно е в компостера да не се изхвърлят еднородни отпадъци.

„Материалите се делят основно на „зелени" и „кафяви". Първите са богати на вода. Това са например обелките от плодове и зеленчуци, прясно окосена трева. „Кафявите" се разграждат по-бавно, те са богати на въглерод и са по-сухи - това са например клони, стърготини, тоалетна хартия, хляб. Хубаво е да има баланс между двата вида компостирани отпадъци, защото ако са само зелени ще изгният бързо заради многото вода в тях. И ако няма сухи материали, които да балансират процеса, компостът ще се превърне в кална каша, която дори може да замирише", обясни Ивайло Атанасов.

Така например, ако човек окоси двора и сложи свежата още трева в компостера, към нея трябва да се добави хартия - например стари вестници, но задължително раздробени на страници, които са смачкани на топки, или пък тоалетна хартия.

Не се слага месо

При домашни условия не е хубаво да се компостират месо, млечни продукти, манджи или мазнини, защото те привличат животни и предизвикат зловоние около контейнера. Те развалят и качестото на компоста.

Важен елемент е аерирането на съдържанието - в компоста трябва да се вкарва кислород поне веднъж седмично. Това може да се прави с обикновена вила. Има и уреди, които работят на принципа на тирбушона - те се завъртат в купчината, като се преобръща няколко пъти съдържанието.

„Проблемът с вилата е, че тя разбърква само отгоре компоста, а до дъното не стига въздух", предупреждават експерти.

Компостерът трябва да се поставя директно върху почвата, която ще се наторява, така че да изтичат течностите от него, а също и за да влизат микроорганизми. Могат да се добавят и допълнително микроорганизми, които ускоряват процеса.

Може и на балкона

Докато при компостирането в градината участват милиони организми - от бактерии до мравки и охлюви, в апартамент това няма как да се случи. Ако обаче искате да пробвате процеса на балкона, трябва да използвате компостери с червени калифорнийски червеи, които да преработват отпадъците.

Съдовете, които използвате, могат да са от пластмаса или дърво. На дъното се слагат влажни вестници, черупки от яйца, плодове и обелки. Върху тях се изсипва педя пръст, примесена с червеите. Необходимо е да се поддържа влажност около 80% и температура между 7 и 29 градуса, иначе червеите ще загинат.

След като се подготви компостът, върху пръстта са подрежда боклукът. Проблемът при балконното компостиране произтича от това, че е трудно да се преработят отпадъците на голямо домакинство само от червеи и процесът е доста бавен.


Източник: в. Труд

Как се прави биотор

Коментари

Добави коментар
Моля попълнете всички полета, отбелязани със звездички (*).